* * *

Какво представлява моят живот?

Бягане, криене, търсене, спомен.

Далече от теб плуваше моят разум.

И пак, пак не успя да бъде спокоен!

Какво представлява моята съвест?

Средство, с което да съдиш

моята и без това осъдена душа?

Как винаги намираш повод да търсиш

от мен дори последната избледняла следа?

Какво представлява моето сърце?

За теб - играчка, средство да манипулираш,

да разиграваш на конци моя живот!

И защо, като те търся с избелели ръце,

ти се разтапяш като свещ в тъмен затвор?

А какво ли е вече моето лице?

Щом погледна в огледалото пред мен

с онзи поглед на изгубено дете,

не виждам себе си, а само теб...

Не ща да се обръщам!

Ти си винаги на три стъпки разстояние!

Остави ме, за да се удавя!

Ти ме хвърли в океан от отчаяние!

И отново - бягане, криене, търсене, спомени...

Бягам през всичко, далеч, по-далече от теб!

Крия се в тъмното и само се моля...

Нека няма ден, в който да те виждам!

И бягам, и крия се,

и падам, и ставам...

И плача, и моля се...

И крачка забавям...

И немощна падам, слаба, без сили...

И с последна воля в пръстта нокти драскам -

далече, далеч, по-далеч от кошмара!

Обръщам се и... те няма.

Успях да избягам през бури, студ и зной...

Но... какво е това?!

Чувам стъпките ти, по следите ми ходят...

И знам - никога няма да намеря покой!