29 nov 2007, 12:33

* * *

926 0 4

       

                  От небето - бял овен,

                   баба Зима стриже вълна...

                   Вятър гвоздеи кове -

                   сто чувала студ напълни!

 

                   И реката ужким спи

                    под юрган от кози кожи...

                    А пък старите липи

                     фъфлят, че без чай не може.

                 

                      Към небето дим пълзи

                       и на борина мирише...

                        Плачат котки без сълзи -

                        по гърба ми лазят мишки.

 

                         Мен нослето ме сърби...

                          Вънка крушка ми намига.

                           Голи циганки - върби

                           пеят новия си сингъл!...

 

 

 

 

         

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...