29 нояб. 2007 г., 12:33

* * *

930 0 4

       

                  От небето - бял овен,

                   баба Зима стриже вълна...

                   Вятър гвоздеи кове -

                   сто чувала студ напълни!

 

                   И реката ужким спи

                    под юрган от кози кожи...

                    А пък старите липи

                     фъфлят, че без чай не може.

                 

                      Към небето дим пълзи

                       и на борина мирише...

                        Плачат котки без сълзи -

                        по гърба ми лазят мишки.

 

                         Мен нослето ме сърби...

                          Вънка крушка ми намига.

                           Голи циганки - върби

                           пеят новия си сингъл!...

 

 

 

 

         

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...