29 нояб. 2007 г., 12:33

* * *

927 0 4

       

                  От небето - бял овен,

                   баба Зима стриже вълна...

                   Вятър гвоздеи кове -

                   сто чувала студ напълни!

 

                   И реката ужким спи

                    под юрган от кози кожи...

                    А пък старите липи

                     фъфлят, че без чай не може.

                 

                      Към небето дим пълзи

                       и на борина мирише...

                        Плачат котки без сълзи -

                        по гърба ми лазят мишки.

 

                         Мен нослето ме сърби...

                          Вънка крушка ми намига.

                           Голи циганки - върби

                           пеят новия си сингъл!...

 

 

 

 

         

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...