Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.