* * *

Poetry » Other

1K 0 3

Между зъбери черни, под небето гърмящо

през клони строшени и дървета наведени,

поточе от надежда, като сребро блестящо,

прокарва си път, в душите вледенени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Geni-Liso (Гени)

Ласка, Сиси, Антоан благодаря! Малките поточета се сливат в пълноводна река.Това ни е нужно сега!

2011-10-23T08:45:14+03:00
sisidara (Сиси)

Дано има повече такива поточета!Поздрав!

2011-10-22T07:21:23+03:00
Laska (Ласка Александрова)

такива поточета са безстрашни и не пресъхват
Поздрав!

2011-10-19T15:00:33+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0