19.10.2011 г., 0:05 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
746 0 3

Между зъбери черни, под небето гърмящо

през клони строшени и дървета наведени,

поточе от надежда, като сребро блестящо,

прокарва си  път,  в душите  вледенени.

© Гени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ласка, Сиси, Антоан благодаря! Малките поточета се сливат в пълноводна река.Това ни е нужно сега!
  • Дано има повече такива поточета!Поздрав!
  • такива поточета са безстрашни и не пресъхват
    Поздрав!
Предложения
: ??:??