19 окт. 2011 г., 00:05

* * * 

  Поэзия » Другая
842 0 3
Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гени Все права защищены

Предложения
: ??:??