* * *

19 окт. 2011 г., 00:05

Поэзия » Другая

868 0 3

Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения