25 mar 2015, 22:02

-

  Poesía
734 0 2

Обръщам се завинаги към тебе

изтупан като че за погребение

Отегчен съм от себе си

Да ми вярвате - значи да сте кухи

въпреки това

                         над вас вися

изтупан като че за погребение

Облечен в щастие над вас кървя

за да развалям хубавото настроение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е от 96 година сегашните са доста по различни
  • "Отегчен съм от себе си"

    С риск да мина за куха-повярвах
    (днес е модна вълна отегчението)
    Лирическият е изтупан погребално,
    ала не е погребал вдъхновението...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...