Mar 25, 2015, 10:02 PM

-

  Poetry
726 0 2

Обръщам се завинаги към тебе

изтупан като че за погребение

Отегчен съм от себе си

Да ми вярвате - значи да сте кухи

въпреки това

                         над вас вися

изтупан като че за погребение

Облечен в щастие над вас кървя

за да развалям хубавото настроение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Панчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • това е от 96 година сегашните са доста по различни
  • "Отегчен съм от себе си"

    С риск да мина за куха-повярвах
    (днес е модна вълна отегчението)
    Лирическият е изтупан погребално,
    ала не е погребал вдъхновението...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...