2 oct 2007, 10:12

... 4... 

  Poesía
1015 0 5

Зад изгубените маски търсим нечии лица,
молиме за чужди ласки, дирим път към любовта,
а сърцата ни са гладни, жадни са за тръпки нови,
превръщат се в юмруци и разчупват две окови.
....................................................................................

Китките отново са свободни, все така
протегнати напред - търсят хора,
късат кабели, трошат саксии,
молят се във храма измамен,
лъгани с фалшивите месии
колят празните пространства и падат уморени,

                                                       и гинат запленени,

                                 завинаги оставени сами...

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??