2 oct 2007, 10:12

... 4...

  Poesía
1.3K 0 5

Зад изгубените маски търсим нечии лица,
молиме за чужди ласки, дирим път към любовта,
а сърцата ни са гладни, жадни са за тръпки нови,
превръщат се в юмруци и разчупват две окови.
....................................................................................

Китките отново са свободни, все така
протегнати напред - търсят хора,
късат кабели, трошат саксии,
молят се във храма измамен,
лъгани с фалшивите месии
колят празните пространства и падат уморени,

                                                       и гинат запленени,

                                 завинаги оставени сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...