2 oct 2007, 10:12

... 4...

  Poesía
1.3K 0 5

Зад изгубените маски търсим нечии лица,
молиме за чужди ласки, дирим път към любовта,
а сърцата ни са гладни, жадни са за тръпки нови,
превръщат се в юмруци и разчупват две окови.
....................................................................................

Китките отново са свободни, все така
протегнати напред - търсят хора,
късат кабели, трошат саксии,
молят се във храма измамен,
лъгани с фалшивите месии
колят празните пространства и падат уморени,

                                                       и гинат запленени,

                                 завинаги оставени сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...