2.10.2007 г., 10:12 ч.

... 4... 

  Поезия
997 0 5

Зад изгубените маски търсим нечии лица,
молиме за чужди ласки, дирим път към любовта,
а сърцата ни са гладни, жадни са за тръпки нови,
превръщат се в юмруци и разчупват две окови.
....................................................................................

Китките отново са свободни, все така
протегнати напред - търсят хора,
късат кабели, трошат саксии,
молят се във храма измамен,
лъгани с фалшивите месии
колят празните пространства и падат уморени,

                                                       и гинат запленени,

                                 завинаги оставени сами...

© Димитър Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??