28 sept 2004, 20:36

4 Y Life

  Poesía
1.3K 0 0
Осьзнавам никога няма да спечеля
Понякога искам само да изтлея
Вьтре в теб дали ще оцелея
Моят разум ме напуиска сега

кажи ми какво вьв мене да изпиля
сьлзата в теб аз да изтрия
мога да чакам докато изгния
ето защо гориш в мене!

Аз сьм този избралия теб
Аз сьм този - погубен портрет
Чувствам льжата пьлзяща вьв нас
нека не мислим за нея поне за един час

Осьзнавам миналото което се повтаря
Понякога просто не мога да го поправя
Вътре в теб всичко се променя
Душаат ми се впива в теб сега

Кажи ми че мен искаш да изпиеш
болката в мен да изтриеш
можеш ли с мен да се изгубиш
ето защо ще горя за теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...