Sep 28, 2004, 8:36 PM

4 Y Life

  Poetry
1.3K 0 0
Осьзнавам никога няма да спечеля
Понякога искам само да изтлея
Вьтре в теб дали ще оцелея
Моят разум ме напуиска сега

кажи ми какво вьв мене да изпиля
сьлзата в теб аз да изтрия
мога да чакам докато изгния
ето защо гориш в мене!

Аз сьм този избралия теб
Аз сьм този - погубен портрет
Чувствам льжата пьлзяща вьв нас
нека не мислим за нея поне за един час

Осьзнавам миналото което се повтаря
Понякога просто не мога да го поправя
Вътре в теб всичко се променя
Душаат ми се впива в теб сега

Кажи ми че мен искаш да изпиеш
болката в мен да изтриеш
можеш ли с мен да се изгубиш
ето защо ще горя за теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...