4 may 2013, 13:10

* * * 

  Poesía
449 0 0
Отново повалена на земята стоя.
И гледам празнотата,
усещам отново парчетата от сърцето си.
Кървя.
Но как, по дяволите, да се спася.
Вярвах че един ден
ще съм щастлива.
Но как да си го представям сега,
когато съм повалена.
Повалена и разстроена съм, но
знам, никога няма да се предам.
Макар всичките ми сетива да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??