Отново повалена на земята стоя.
И гледам празнотата,
усещам отново парчетата от сърцето си.
Кървя.
Но как, по дяволите, да се спася.
Вярвах че един ден 
ще съм щастлива.
Но как да си го представям сега,
когато съм повалена.
Повалена и разстроена съм, но
знам, никога няма да се предам.
Макар всичките ми сетива да
се нуждаят от това.
Аз имам силите да устоя.
Но как да се усмихна сега?!

Спомням си миналото.
Когато бях щастлива.
Усмихвам се, но какво от това?!
Нима този фарс има някаква цена?!
Само аз знам болката
как да притъпя.
Но сили нямам за това.
Имам нужда от ангела си спасител.
Съвета свой с мен да сподели.
Та и аз да се почувствам жива,
защото съм така мъртва.
Но знам, сега по лесно ще
се справя.
Защото вече знам какво е да
си разбит на парчета.
Имам нужда да остана сама със себе си.
Само това ще ми помогне 
да се събудя от този вечен сън.