20 ene 2011, 19:18

* * *

  Poesía
481 0 0

Има

Има същества

Родени в слънчеви пътеки

Ходят винаги натам

Където слънце свети

И стават те  свидетели преки

На неговия път

 

Радват се

На изгреви и залези

По детски

 

Когато срещнеш ги

Закъсал е самолет

В пустинята – те

Стоплят ти сърцето

Взимаш ги във шепи

И разговаряш с

Малък принц

 

Благодарна съм

Задето закъсах

Развали се самолетът

В млечен път

Изпълнен с мънички

Звезди  - планети

Запознах с с толкоз

Принцове принцеси

 

Попаднала съм май

На прием във дворец

 

Трябват ми на заем

Да взема шепи

Да доближа всекиго от тях

До мен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...