12 abr 2018, 1:01

***

693 6 14

Дели ни само

нашето мълчание.

И разстояние... една луна.

Дали ще мога

да те докосна някога,

забулен в плащ от сива самота?

Дали наистина

ще се повтори чудото –

да се взривим до лудост

в тази тишина?...

Дели ни само

ехото на вятъра,

попило в себе си

нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е нежно!
  • Благодаря ти от сърце за отзива, Многоцветна! Слънчева прегръдка за теб...
  • Адмирации за прекрасния стих!
  • Благодаря на всички, които ме уважиха! Усмихнат и слънчев ден!
  • С много нежност и топли чувства си изразила душевността на лирическата! Поздрав, Доче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...