12 апр. 2018 г., 01:01

***

696 6 14

Дели ни само

нашето мълчание.

И разстояние... една луна.

Дали ще мога

да те докосна някога,

забулен в плащ от сива самота?

Дали наистина

ще се повтори чудото –

да се взривим до лудост

в тази тишина?...

Дели ни само

ехото на вятъра,

попило в себе си

нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е нежно!
  • Благодаря ти от сърце за отзива, Многоцветна! Слънчева прегръдка за теб...
  • Адмирации за прекрасния стих!
  • Благодаря на всички, които ме уважиха! Усмихнат и слънчев ден!
  • С много нежност и топли чувства си изразила душевността на лирическата! Поздрав, Доче!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....