12.04.2018 г., 1:01

***

692 6 14

Дели ни само

нашето мълчание.

И разстояние... една луна.

Дали ще мога

да те докосна някога,

забулен в плащ от сива самота?

Дали наистина

ще се повтори чудото –

да се взривим до лудост

в тази тишина?...

Дели ни само

ехото на вятъра,

попило в себе си

нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е нежно!
  • Благодаря ти от сърце за отзива, Многоцветна! Слънчева прегръдка за теб...
  • Адмирации за прекрасния стих!
  • Благодаря на всички, които ме уважиха! Усмихнат и слънчев ден!
  • С много нежност и топли чувства си изразила душевността на лирическата! Поздрав, Доче!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...