* * *

30 dic 2011, 19:03

Poesía » Otra

707 0 4

По пътя

събирам разпятия

разцепени от неискрени

псалми.

Тук там

зеници останали

пронизват

безумния мрак.

И светва добро,

обич,

надежда.

Не ми пука

дали е за миг

или вечност.

Прегръщам мечтите

с кръвта си.

И тихо потъвам.

Сбогуване

и обич,

и обич.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mimamina (Мина Конарова)

2012-01-01T16:23:58+02:00

Да главния герой във всичко е обичта без нея няма светлина !ЧНГ-бъди здрав-защото е най -ценното на този свят!Поздрав!
velikataniki (Николина Милева)

2011-12-31T16:32:59+02:00

и все така обично да ти е
Smilewolfer (Иван Иванов)

2011-12-31T07:37:40+02:00

перфектно попадение!!!
elenasim1 (Елeна)

2011-12-30T19:55:42+02:00

Отново много силен стих... Всичко най хубаво ти желая, Атанас!