30.12.2011 г., 19:03 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
709 0 4

По пътя

събирам разпятия

разцепени от неискрени

псалми.

Тук там

зеници останали

пронизват

безумния мрак.

И светва добро,

обич,

надежда.

Не ми пука

дали е за миг

или вечност.

Прегръщам мечтите

с кръвта си.

И тихо потъвам.

Сбогуване

и обич,

и обич,

и обич.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??