По пътя
събирам разпятия
разцепени от неискрени
псалми.
Тук там
зеници останали
пронизват
безумния мрак.
И светва добро,
обич,
надежда.
Не ми пука
дали е за миг
или вечност.
Прегръщам мечтите
с кръвта си.
И тихо потъвам.
Сбогуване
и обич,
и обич,
и обич.
© Атанас Ганев Всички права запазени