* * *
Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното,
утринно сиво,
а в гротескно-студеното,
ядно сърцето ми свило.
Натежала, главата е кошер
с хиляда "защо"-та.
И не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат с гарота.
Ако можех, о, само да можех
от болка да кресна
и със крясъка спомен прашясал
внезапно да стресна...
Ако исках (не искам!)
отново да стана предишната
(не че бях изключителна, моля ви -
просто двайсетгодишна.)
Ако бях, ако можех,
на кой ли му пука за вчера.
Виж, за утрето трябва
да се намеря.
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното,
утринно сиво,
а в гротескно-студеното,
ядно сърцето ми свило.
Натежала, главата е кошер
с хиляда "защо"-та.
И не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат с гарота.
Ако можех, о, само да можех
от болка да кресна
и със крясъка спомен прашясал
внезапно да стресна...
Ако исках (не искам!)
отново да стана предишната
(не че бях изключителна, моля ви -
просто двайсетгодишна.)
Ако бях, ако можех,
на кой ли му пука за вчера.
Виж, за утрето трябва
да се намеря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
