* * *

20 feb 2008, 13:38

Poesía » Otra

668 0 7

Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното,
утринно сиво,
а в гротескно-студеното,
ядно сърцето ми свило.
Натежала, главата е кошер
с хиляда "защо"-та.
И не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат с гарота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas