* * *

Feb 20, 2008, 1:38 PM

Poetry » Other

678 0 7

Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното,
утринно сиво,
а в гротескно-студеното,
ядно сърцето ми свило.
Натежала, главата е кошер
с хиляда "защо"-та.
И не мога да дишам -
дъхът ми е стегнат с гарота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works