......
618
0
0
Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние
в неистов и прикрит протест,
бях в безпомощното състояние
на дух осиротял, без чест,
без воля и надежда,
а в сълзите личеше отражение
на идеали, които с красота подвеждат,
така познах света - духовно поражение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Стоянова Todos los derechos reservados
