......

2 abr 2014, 14:51

Poesía » Otra

431 0 0

Мисълта за мрака ме прониза,

в непрогледност, изоставена, лежах

и някаква противна близост

с леден полъх ме скова.

Здушавах се, пропадах в отчаяние

в неистов и прикрит протест,

бях в безпомощното състояние

на дух осиротял, без чест,

без воля и надежда,

а в сълзите личеше отражение

на идеали, които с красота подвеждат,

така познах света - духовно поражение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.