......

2.04.2014 г., 14:51 ч.

Поезия » Друга

430 0 0

Мисълта за мрака ме прониза,

в непрогледност, изоставена, лежах

и някаква противна близост

с леден полъх ме скова.

Здушавах се, пропадах в отчаяние

в неистов и прикрит протест,

бях в безпомощното състояние

на дух осиротял, без чест,

без воля и надежда,

а в сълзите личеше отражение

на идеали, които с красота подвеждат,

така познах света - духовно поражение.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.