Apr 2, 2014, 2:51 PM

......

  Poetry » Other
620 0 0

Мисълта за мрака ме прониза,

в непрогледност, изоставена, лежах

и някаква противна близост

с леден полъх ме скова.

Здушавах се, пропадах в отчаяние

в неистов и прикрит протест,

бях в безпомощното състояние

на дух осиротял, без чест,

без воля и надежда,

а в сълзите личеше отражение

на идеали, които с красота подвеждат,

така познах света - духовно поражение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...