27 sept 2007, 8:18

* * *

  Poesía
475 0 0

Нали ти казах колко те обичам

и колко скъп си ти за мен,

и как плачеше сърцето

всяка нощ и всеки ден!

Бях се вкопчила в онези дни,

когато заедно с теб бяхме,

но виждам, че всичко е лъжи

и самотата душата ми обви.

Обичах те, молех те, мразех те дори,

но така и не дойде да спреш моите сълзи.

Затова решавам аз да продължа,

да започна да живея както преди.

И боли, че ме загърби толкоз лесно,

но аз винаги ще съм до теб,

ще ти помагам и ще те обичам,

дори вече да не си част от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...