Sep 27, 2007, 8:18 AM

* * *

  Poetry
473 0 0

Нали ти казах колко те обичам

и колко скъп си ти за мен,

и как плачеше сърцето

всяка нощ и всеки ден!

Бях се вкопчила в онези дни,

когато заедно с теб бяхме,

но виждам, че всичко е лъжи

и самотата душата ми обви.

Обичах те, молех те, мразех те дори,

но така и не дойде да спреш моите сълзи.

Затова решавам аз да продължа,

да започна да живея както преди.

И боли, че ме загърби толкоз лесно,

но аз винаги ще съм до теб,

ще ти помагам и ще те обичам,

дори вече да не си част от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...