27.09.2007 г., 8:18

* * *

472 0 0

Нали ти казах колко те обичам

и колко скъп си ти за мен,

и как плачеше сърцето

всяка нощ и всеки ден!

Бях се вкопчила в онези дни,

когато заедно с теб бяхме,

но виждам, че всичко е лъжи

и самотата душата ми обви.

Обичах те, молех те, мразех те дори,

но така и не дойде да спреш моите сълзи.

Затова решавам аз да продължа,

да започна да живея както преди.

И боли, че ме загърби толкоз лесно,

но аз винаги ще съм до теб,

ще ти помагам и ще те обичам,

дори вече да не си част от мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...