***

Зареяна в небесните звезди,

прегръщат ме безкрайни ширини,

съзрях мъниста - твоите очи,

проблясъци на искрени сълзи.

Въздух вдишах - бяла светлина,

окъпана от лъчиста топлина

и олеквам - литвам замечтано

наивна, проста и пак е омотано...

Изнизват се от времето годините,

отбулват се тайните на греховете,

засипани, със снегове от зимите,

лъсват на душата най-любимите.

Години,

изпържени от лятошното слънце,

обрулени от вятъра на есента,

през пролетта посятото зрънце,

ще се събудиш пак, душа...