28 авг. 2011 г., 23:04

*** 

  Поэзия
640 0 0
Зареяна в небесните звезди,
прегръщат ме безкрайни ширини,
съзрях мъниста - твоите очи,
проблясъци на искрени сълзи.
Въздух вдишах - бяла светлина,
окъпана от лъчиста топлина
и олеквам - литвам замечтано
наивна, проста и пак е омотано...
Изнизват се от времето годините,
отбулват се тайните на греховете,
засипани, със снегове от зимите,
лъсват на душата най-любимите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фей Все права защищены

Предложения
: ??:??