Денят премина неусетно, 

а ни следа от теб в града.
Заровен надълбоко като злато,

непредвидим и мъничко студен е в теб мъжа.

В силните мъжки ръце

тъй силно, до лудост се влюбих.
А моето крехко сърце,

кой след теб ще поиска да люби?

Лабиринт е твойта душа.
Лабиринт, необятен и сложен дори.
Всяка нощ скитам се там сама,
цяла нощ, та чак до зори.

Излекувах аз толкоз сърца,
само свойто по пътя изгубих.
Всички мислят, че съм силна жена.
Така е, щом в тебе се влюбих!