Денят премина неусетно,
а ни следа от теб в града.
Заровен надълбоко като злато,
непредвидим и мъничко студен е в теб мъжа.
В силните мъжки ръце
тъй силно, до лудост се влюбих.
А моето крехко сърце,
кой след теб ще поиска да люби?
Лабиринт е твойта душа.
Лабиринт, необятен и сложен дори.
Всяка нощ скитам се там сама,
цяла нощ, та чак до зори. ...