28.05.2013 г., 7:55

***

510 0 0

Денят премина неусетно, 

а ни следа от теб в града.
Заровен надълбоко като злато,

непредвидим и мъничко студен е в теб мъжа.

В силните мъжки ръце

тъй силно, до лудост се влюбих.
А моето крехко сърце,

кой след теб ще поиска да люби?

Лабиринт е твойта душа.
Лабиринт, необятен и сложен дори.
Всяка нощ скитам се там сама,
цяла нощ, та чак до зори.

Излекувах аз толкоз сърца,
само свойто по пътя изгубих.
Всички мислят, че съм силна жена.
Така е, щом в тебе се влюбих! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...