2 may 2007, 9:52

* * *

  Poesía
727 0 2

Вчерашния живот е всекидневен.
Вчерашния свят е без край.
Ти за нещо си днеска потребен,
ала утре ненужен си май.
Пеем днес нотите друг другу,
а те всички са толкоз неверни!
Нещо умира днес, днес нещо рухва.
Смъртта също е малка потребност.
Из листата на бялото си всекидневие
срещнах капки от черно мастило.
Днес угасва едно мое неверие,
утре ражда се нечие минало.
Върху дните на моята подлост
искам тежка мъгла да падне.
Съжалява човек за живота си
и очаква развръзката плавно.
Абсолютно за нищо не страдам.
Всичко в тоя живот ме поглъща.
Хората падат даже по равното
и от стръмното всеки се връща.
Векове вече аз съм ненужна.
Задължена съм да обичам.
Страда човек за нещо чуждо
и по това на мен прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...