2 may 2007, 9:52

* * *

  Poesía
730 0 2

Вчерашния живот е всекидневен.
Вчерашния свят е без край.
Ти за нещо си днеска потребен,
ала утре ненужен си май.
Пеем днес нотите друг другу,
а те всички са толкоз неверни!
Нещо умира днес, днес нещо рухва.
Смъртта също е малка потребност.
Из листата на бялото си всекидневие
срещнах капки от черно мастило.
Днес угасва едно мое неверие,
утре ражда се нечие минало.
Върху дните на моята подлост
искам тежка мъгла да падне.
Съжалява човек за живота си
и очаква развръзката плавно.
Абсолютно за нищо не страдам.
Всичко в тоя живот ме поглъща.
Хората падат даже по равното
и от стръмното всеки се връща.
Векове вече аз съм ненужна.
Задължена съм да обичам.
Страда човек за нещо чуждо
и по това на мен прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...