2.05.2007 г., 9:52

* * *

726 0 2

Вчерашния живот е всекидневен.
Вчерашния свят е без край.
Ти за нещо си днеска потребен,
ала утре ненужен си май.
Пеем днес нотите друг другу,
а те всички са толкоз неверни!
Нещо умира днес, днес нещо рухва.
Смъртта също е малка потребност.
Из листата на бялото си всекидневие
срещнах капки от черно мастило.
Днес угасва едно мое неверие,
утре ражда се нечие минало.
Върху дните на моята подлост
искам тежка мъгла да падне.
Съжалява човек за живота си
и очаква развръзката плавно.
Абсолютно за нищо не страдам.
Всичко в тоя живот ме поглъща.
Хората падат даже по равното
и от стръмното всеки се връща.
Векове вече аз съм ненужна.
Задължена съм да обичам.
Страда човек за нещо чуждо
и по това на мен прилича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...