* * *

2 мая 2007 г., 09:52

Поэзия

563 0 2

Вчерашния живот е всекидневен.
Вчерашния свят е без край.
Ти за нещо си днеска потребен,
ала утре ненужен си май.
Пеем днес нотите друг другу,
а те всички са толкоз неверни!
Нещо умира днес, днес нещо рухва.
Смъртта също е малка потребност.
Из листата на бялото си всекидневие
срещнах капки от черно мастило.
Днес угасва едно мое неверие,
утре ражда се нечие минало.
Върху дните на моята подлост
искам тежка мъгла да падне.
Съжалява човек за живота си
и очаква развръзката плавно.
Абсолютно за нищо не страдам.
Всичко в тоя живот ме поглъща.
Хората падат даже по равното
и от стръмното всеки се връща.
Векове вече аз съм ненужна.
Задължена съм да обичам.
Страда човек за нещо чуждо
и по това на мен прилича.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения