Душата – славей смъртно уморен.
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май
и мириса на неживяна пролет,
и ако съществува птичи рай,
за хората местенце ще измолят...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados