9 feb 2021, 10:44

* * *

  Poesía » Otra
368 2 4

Любовта остана

зад стъклената преграда на времето.

Дланите ми

не се доближиха до лицето ти.

Аз изтичам като река край теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене, сърдечна благодарност за прекрасния прочит! Реката е много благодатен образ, а тази от твоето сравнение притежава особена всеобхватност и дълбинност! Самите ние не винаги знаем каква река тече в нас.
  • Силвия, благодаря, че го усети!
  • Постигнала си перфектния лаконичен изказ, Бояна.
    Сам по себе си той е вече поезия.
    Но съм възхитен двойно, защото с финалния си ред сякаш правиш
    поетично допълнение към любимия ми древногръцки философ Хераклит
    и към любимото ми произведение "Сидхарта" на Херман Хесе.
    Поздравявам те!
  • Хубаво е.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...