9.02.2021 г., 10:44

* * *

366 2 4

Любовта остана

зад стъклената преграда на времето.

Дланите ми

не се доближиха до лицето ти.

Аз изтичам като река край теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, сърдечна благодарност за прекрасния прочит! Реката е много благодатен образ, а тази от твоето сравнение притежава особена всеобхватност и дълбинност! Самите ние не винаги знаем каква река тече в нас.
  • Силвия, благодаря, че го усети!
  • Постигнала си перфектния лаконичен изказ, Бояна.
    Сам по себе си той е вече поезия.
    Но съм възхитен двойно, защото с финалния си ред сякаш правиш
    поетично допълнение към любимия ми древногръцки философ Хераклит
    и към любимото ми произведение "Сидхарта" на Херман Хесе.
    Поздравявам те!
  • Хубаво е.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....