* * *
Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.
© Boyana All rights reserved.
Feb 9, 2021, 10:44 AM
Comments
Comments
-
Младене, сърдечна благодарност за прекрасния прочит! Реката е много благодатен образ, а тази от твоето сравнение притежава особена всеобхватност и дълбинност! Самите ние не винаги знаем каква река тече в нас. -
-
Постигнала си перфектния лаконичен изказ, Бояна.
Сам по себе си той е вече поезия.
Но съм възхитен двойно, защото с финалния си ред сякаш правиш
поетично допълнение към любимия ми древногръцки философ Хераклит
и към любимото ми произведение "Сидхарта" на Херман Хесе.
Поздравявам те! -
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
