12 mar 2008, 13:27

* * *

  Poesía
881 0 3

Бягащо момиче...

Няма гледка в този свят,

която да е по-красива!

Устрем, младост, гъвкавост... и сила.

Вятър и коси, които,

понесени от него, се развяват.

Слънце, а косата и така блести,

че за миг дори те заслепява.

Очите отразяват неговата светлина,

а черните зеници те поглъщат

във Вселената...

Да, Тя бяга, като самодива...

И... за секунда

те поглежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гевречето,се вкаменява от Живата Самодива,а какво ли би станало-ако срещне Медуза Горгона...
  • "И... за секунда
    те поглежда."
    ...и в миг те вкаменява
    ръцете и нозете,
    сетивата...
    не те слушат-
    искаш само да й се любуваш...;>
  • Погледът на самодивата може да омагьосва...почти като теб.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...