11 abr 2012, 10:13

* * *

715 0 0

Не разбираш ли,
толкова е просто.
Когато се намръщиш,
озъбени облаци
покриват небето ми,
звездите не пеят
и е някак  си тихо,
монотонно тихо,
до кръв червено тихо,
прехапало думите
на скучното ми
ежедневие.
Тогава
мълчаливият писък
на душата ми
взривява пространството
помежду ни,
а нас ни няма в него.
Но когато се засмееш,
се случва вълшебство.
Ставам усмивка
и жива река
милва брега ни.
 Изгубват се
 многоточията.
Тишината виновно
се свива във ъгъла
и диша, пулсира
 светът ми.
Защото всичко е енергия,
от теб към мен,
от мен към теб.
Нима не разбираш...
Нужен си ми,
усмихни се
и бъди до мен,
за да мога
да бъда различна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vaska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...