11 апр. 2012 г., 10:13

* * *

721 0 0

Не разбираш ли,
толкова е просто.
Когато се намръщиш,
озъбени облаци
покриват небето ми,
звездите не пеят
и е някак  си тихо,
монотонно тихо,
до кръв червено тихо,
прехапало думите
на скучното ми
ежедневие.
Тогава
мълчаливият писък
на душата ми
взривява пространството
помежду ни,
а нас ни няма в него.
Но когато се засмееш,
се случва вълшебство.
Ставам усмивка
и жива река
милва брега ни.
 Изгубват се
 многоточията.
Тишината виновно
се свива във ъгъла
и диша, пулсира
 светът ми.
Защото всичко е енергия,
от теб към мен,
от мен към теб.
Нима не разбираш...
Нужен си ми,
усмихни се
и бъди до мен,
за да мога
да бъда различна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...