13 ago 2007, 16:10

* * * 

  Poesía
524 0 1
Целувай, Слънце,
всяко нежно цвете
и всеки порив на разперени крила.
Целувай силата на ветровете,
която носи мирис на трева.

Целувай, Слънце,
студените ми длани,
протегнати към твоите лъчи,
тъй както болката целува съвестта ми -
да се пробуди и да не мълчи.

Целувай, Слънце,
хорските надежди
и детските разплакани очи,
че в този свят на мрак и безнадеждност
не бихме оцелели без лъчи.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??