* * *

Aug 13, 2007, 4:10 PM

Poetry

523 0 1

Целувай, Слънце,
всяко нежно цвете
и всеки порив на разперени крила.
Целувай силата на ветровете,
която носи мирис на трева.

Целувай, Слънце,
студените ми длани,
протегнати към твоите лъчи,
тъй както болката целува съвестта ми -
да се пробуди и да не мълчи.

Целувай, Слънце,
хорските надежди
и детските разплакани очи,
че в този свят на мрак и безнадеждност
не бихме оцелели без лъчи.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-13T17:11:05+03:00

Много, много хубав стих, радвам ти се , Горяна ,целувам те.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works