* * *
Целувай, Слънце,
всяко нежно цвете
и всеки порив на разперени крила.
Целувай силата на ветровете,
която носи мирис на трева.
Целувай, Слънце,
студените ми длани,
протегнати към твоите лъчи,
тъй както болката целува съвестта ми -
да се пробуди и да не мълчи.
Целувай, Слънце,
хорските надежди
и детските разплакани очи,
че в този свят на мрак и безнадеждност
не бихме оцелели без лъчи.
всяко нежно цвете
и всеки порив на разперени крила.
Целувай силата на ветровете,
която носи мирис на трева.
Целувай, Слънце,
студените ми длани,
протегнати към твоите лъчи,
тъй както болката целува съвестта ми -
да се пробуди и да не мълчи.
Целувай, Слънце,
хорските надежди
и детските разплакани очи,
че в този свят на мрак и безнадеждност
не бихме оцелели без лъчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Горяна Панайотова Все права защищены
