Азазел (Неличка)
42 117
26 nov 2011, 23:16

* * * 

  Poesía
963 0 8

В очите ми се спускат залези,

умират чайки - падащи сълзи,

сърцето ми е корабът без мачти -  

не плува той в откритите води.


Изви се буря, скъса ми платната,

а бяха те крилатите мечти.

Една вълна зами следата,

остана болка - как горчи.


Закотвена съм на брега, а взорът

отправен все към морски ширини,

ще съберем сърцата си отново,

душата, без морето ми, тежи.

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??