В очите ми се спускат залези,
умират чайки - падащи сълзи,
сърцето ми е корабът без мачти -
не плува той в откритите води.
Изви се буря, скъса ми платната,
а бяха те крилатите мечти.
Една вълна зами следата,
остана болка - как горчи.
Закотвена съм на брега, а взорът
отправен все към морски ширини,
ще съберем сърцата си отново,
душата, без морето ми, тежи.
© Неличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
