В очите ми се спускат залези,
умират чайки - падащи сълзи,
сърцето ми е корабът без мачти -
не плува той в откритите води.
Изви се буря, скъса ми платната,
а бяха те крилатите мечти.
Една вълна зами следата,
остана болка - как горчи.
Закотвена съм на брега, а взорът
отправен все към морски ширини,
ще съберем сърцата си отново,
душата, без морето ми, тежи.
© Неличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
