В очите ми се спускат залези,
умират чайки - падащи сълзи,
сърцето ми е корабът без мачти -
не плува той в откритите води.
Изви се буря, скъса ми платната,
а бяха те крилатите мечти.
Една вълна зами следата,
остана болка - как горчи.
Закотвена съм на брега, а взорът
отправен все към морски ширини,
ще съберем сърцата си отново,
душата, без морето ми, тежи.
© Неличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
