26.11.2011 г., 23:16 ч.

* * * 

  Поезия
870 0 8

В очите ми се спускат залези,

умират чайки - падащи сълзи,

сърцето ми е корабът без мачти -  

не плува той в откритите води.


Изви се буря, скъса ми платната,

а бяха те крилатите мечти.

Една вълна зами следата,

остана болка - как горчи.


Закотвена съм на брега, а взорът

отправен все към морски ширини,

ще съберем сърцата си отново,

душата, без морето ми, тежи.

© Неличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??